Гората

Хинотори се ухили на Ридер.
-Много добре се представи. –момичето затвори очи и от гърба ѝ пак започна да се стича кръв, след което крилете се прибраха обратно в тялото ѝ. Луната си възвърна нормалния цвят, както и очите на Хиниотори пак си станаха бутилково зелени. Тя си намести слънчевите очила и избърса от тях няколко капчици кръв. Момичето се извърна към Алукард, който се отблъсна плавно от дървото и изръкопляска. Беше си свалил очилата и ги беше прибрал в джоба на палтото.

And...you think up what he says XD

Хинотори се ухили.
-Е, очевидно е защо ни е подложил на теста. Със сигурност от Хелсинг искат да видят дали наистина си заслужава да ни искат на тяхна страна. –тя се извърна към Алукард. –Нали така?- той кимна със самодоволна усмивка.
-Бих казал, че се справихте много добре. Сега...можете да вървите на мисията си или там както я наричате и ще се срещнем отново след това. Обмислете предложението ни до тогава, момичета. –след което той изчезна в тъмнината. Хинотори въздъхна и седна на един камък със затворени очи.

Хинотори също се изправи.
-Да, права си. И аз за това си мислех. Знам за една пещера наблизо, в която никой не ходи и малко хора и същества я знаят. Ако искаш можем да преспим там. –след това погледна небето. –Честно да ти кажа започвам да изгладнявам. Така де, след битката и всичко останало..както и фактът, че отказвам да пия боклуците от замъка вече два дни...

-Ау, вярно, ти не занеш пътя... –тя се засмя неловко. –Значи, тръгваш по тази пътека...-тя посочи едно разклонение на пътя, което водеше на изток. -...и вървиш по нея докато не стигнеш едно голямо езеро. От другата страна на езерото има много бръшлян, мъхове и други подобни, под които има стълби. Като се изкачиш по стълбите ще стигнеш до пещерата. Ще се видим там след известно време. –точно преди да тръгне, момичето се сети за нещо. –А, да, за малко да забравя, има защитно заклинание...поставено е от някой, който е бил там преди мен. Странно, но можеш да влезеш вътре само ако докоснеш пламъци до невидимата стена...ето. –тя взе една пръчка от земята, откъсна парче плат от някаква дреха на земята, уви го около пръчката и докосна плата с пръсти. Той избухна в пламъци и Хинотори подаде импровизираната факла на Ридер. –Няма да изгаснат. –тя ѝ се изплези, след което изчезна в мрака...

Хинотори реши, че не си заслужава да си използва крилете за нещо такова, за това си сложи ръцете в джобовете и тръгна пеш, по старомодния начин XD Вървя известно време, като смени посоката няколко пъти, разчитайки само на усета си. Скоро стигна до малко селце, в което живееха около петдесетина души. Изведнъж, луната почервеня отново и очите на Хинотори добиха същия кървав цвят. Момичето премина през зловещия площад, над който се стелеше мъгла, след което се промъкна бавно в една от къщите през прозореца. На леглото лежеше млад мъж, на около 20 години, който държеше сребърен кръст в едната си ръка. Хинотори се ухили Алу-стайл. "Не е толкова лесно, мой човек. Някои вампири имаме и мозък..." Тя бръкна в джоба на панталона си и извади едно от перата на собствените си криле; винаги носеше поне две в себе си, за да може да ги използва, ако се наложеше. Всъщност, перата ставаха за всичко, стига да знаеше как да ги използва; можеха да са остриета, пламъци, киселина, отрова...всичко, стига да се концентрира достатъчно силно върху това. (Пауър плей FTW XD) Мъжът беше тежко ранен и сигурно нямаше да оживее още дълго...Изведнъж, мъжът се събуди и видя червените очи на момичето, както и оголените ѝ заострени кучешки зъби. Той се разкрещя и понечи да замахне с кръста, но закъсня. Хинотори метна перото и кръстът се превърна в прах. Тя се приближи към мъжа, който скочи от леглото и се затича към вратата. Хинотори се ухили маниашки и щракна с пръсти; между мъжа и вратата се появи огнена бариера.
-Никъде няма да ходиш...-ухили се тя. Той се развика з апомощ, но момичето го притисна към стената и му захапа врата. Притвори очи в блаженство, докато горещата червена течност се стичаше в устата и и по устните ѝ. Отне и само няколко секунди да "пресуши" първата порция от менюто си, след което изчезна през прозореца. "Само още един.." помисли си тя, облизвайки устните си. "Така де, не всеки ден можеш да се насладиш на такава свобода." Тя влезе в съседната къща, пак през отворения прозорец. Този път беше още по-лесно; една старица, почти на края на живота си, спеше кротко в един стол срещу огнището. Хинотори засити глада си с кръвта на старата жена без дори да я буди. Момичето пак се облиза и изчезна в нощта. Тръгна обратно към пещерата, за която беше казала на Ридер. Очите ѝ и луната си върнаха нормалните цветове, а момичето се замисли...да, определено на моменти беше твърде мекушава за вампир, но..какво да се прави. Пък и, имаше принципи. Не можеш да убиваш човек, който и без това няма да умре, освен ако не се защитаваш...тя въздъхна. Чу нещо в храстите, но го игнорира и продължи по пътя си меланхолично..

Изведнъж, както Ридер се беше унесла, нещо спря лунната светлина.
-Зрдрасти.-ухили се Хинотори. По устните ѝ все още имаше кръв, но тя не забелязваше. Момичето седна до другата вампирка.
-Какво е това?- попита тя и посочи свитъка.

Тя се ухили невинно:
-Да, добре мина. Беше твърде лесно, но все пак приятно. –момичето се загледа в езерото. Мълча известно време, слд което каза тихо и замислено: -Какво мислиш за предложението от Хелсинг?

Хинотори се замисли.
-Предполагам, че да. Но преди това искам да видя каква информация за онзи старейшина мога да събера без тяхна помощ. Трябва да му задам разни въпроси, както вече казах. Ако не успеем да го намерим мисля, че ще е добър ход да се обърна към оргарнизацията; може да имат повече информация, а и аз съм вампир от много скоро, докато Алукард...е, той е практически от векове...ти също, естествено, но нито една от нас не е имала достъп до информацията на Хелсинг, нали така...? А пък и...-тя затвори очи.-...има някои особености около така наречените ми "способности", които не разбирам и не мога да владея съвсем. И ако наистина не намерим старейшината или пък го намерим, но той откаже да ни помогне, искам да видя какво имат да кажат от оргарнизацията по този въпрос. Със сигурност и преди е имало вампири като мене, нали..?-тя изглежда разсъждаваше ан глас, не даваше конкретен отговор на Ридер....гледаше гладкото езеро, в което се отразяваше луната..

Хинотори кимна, все така умислено. След това въздъхна, затвори очи, сложи си ръцете на тила и легна на тревата.
-Утре ще продължим да търсми старейшината, нали? –тя си протегна дясната ръка към небето, все така легнала, и започна да си разглежда пръстите (XD) -...питах се дали знаеш нещо повече за тези старейшини... в смисъл, колкото и да са силни и така нататък, защо точно огън, по дяволите? Така де, нали и те са вампири, не може вампир да има общо с огнени способности...пък и криле, на всичкото отгоре. –тя пак въздъхна и си отпусна ръката до тялото.


П.П: lulz, np XD

-Хммм ... интересно ми е..от къде са тези твой способности...Чесно да ти кажа и аз незнам нищо за мойте ... -Ридер се засмя.-Очите ..и Chesbet...Старейшините..хмм останала съм с впечатлението че те си играят ..пражят разни ехперименти..с цел подобряването на новото поколение вампири...Не удобрявам идеята .. Играят си с нещо,което лесно може да се обърне срещу тях.


PP: Gomen for the fucking stupidity ... but this comp nqma oniq vid bg s koito az pi6a .. O.O i sega nemoga da pi6a O.O ... kato se varna v nas 6te si opravq postovete..It's so fucking ugly like this <--- По добре ... на БГ .... УРААА

Хинотори се подсмихна.
-Тук си съвършено права. Силите, с които си играят и раздавт ей така на разни случайни хора...тоест аз....изобщо не са за подценяване. Предоплагам, че заради това и Хелсинг се интерсуват от нас...заради необичайните способности, които имаме. А може и просто да се страхуват, че ще изпуснем силата си от контрол и искат да сме под техен контрол...не ме слушай, наистина, просто разсъждавам на глас...-тя се усмихна на другата вампирка, след което се прозя.

П.П: Нп ^о^

Хинотори беше задрямала, но думите на Ридер я разсъниха. Момичето стана с неимуверни усилия и няколко тихи ругатни, след което погледна към езерото....
-Ъм...как се минаваше от тук..? –зачуди се тя на глас, след което се сети, че принципно прелита над водата...сви рамене, след което реши, че ще е най-добре да заобиколят.

Влязоха в пещерата точно преди слънцето да изгрее, като бяха достатъчно навътре, за да не ги докосне светлината. Хинотори извади от една дупка в стената две възглавници, метна едната на Ридер, а другата пусна на земята до себе си. След това се протегна, погледна към изхода на пещерата и се увери, доколкото това беше възможно по визуален път, че "огнено-чувствителната" бариера си е все още там....Секунда след това, момичето се отпусна на земята, легна на една страна и бавно започна да се унася...точно прди да заспи каза тихо:
-Между другото, в дъното на пещерата има и ковчег, ако ще ти е по-удобно там...

На другия ден...нощ....все едно XD Хинотори се събуди още при залез слънце. Момичето излезе от пещерата, като реши, че не е нужно да буди Ридер. Беше рано; тъкмо се беше стъмнило. Хинотори слезе долу при езерото и легна по корем на тревата, като започна да прокарва пръсти по ледената повърхност на водата, като така създаваше малки вълнички... XD

Хинотори също тръгна по пътеката, все още замислена..
-...имам чувството...-започна тя. -...че се приближаваме. Усещам много позната аура, макар и асски слабо...-тя се усмихна леко, но усмивката й угасна, щом чу някакъв шум зад тях. -Имаме си компания. -съобщи тя на другото момиче, след което се ухили Алу-стайл.-Давам ти честта да се отървеш от нахалниците, ако искаш.. ^о^

П.П: Рофл Кобра Вампир Убиец XD sounds...awkward XD But, yeah, you try that and see what happens, and, if it works, tell me, so I can do it too lulz XD