Подземието

Хинотори въздъхна, докато вървеше с ръце в джобовете през градината с черните рози пред замъка. Отвори мързеливо едното си око и се загледа в цветята. толкова време беше минало...Тъмнината на нощта правеше обикновено светло-зелените й очи да изглеждат бутилково зелени. Момичето пак тръгна напред и съвсем скоро се озова в подземието. Беше посрещната от обичайния мазен гласец на стария вампир долу.
-Я виж ти кой домъкна вятъра...-тя извъртя очи.
-И аз не се радвам да те видя....
-Хех...къде беше толкова време..? Надявахме се...в смисъл, притеснихме си, че нещо ти се е случило.-тя с еподсмихна и се засмя тихо.
-Забавен, както винаги. Имах си малко работа.
-Чух за историята с върколаците....разчу се няколко дни, след като изчезна.
-Да....може да се каже, че точно с това ми беше свързана 'работата'.-той повдигна вежди.
-Как го направи?
-Може и да ти разкажа някой ден.-ухили се тя.-Така и така ще видиш, когато си подновим тренировките заедно.-вампирът се разсмя.
-Мислиш, че ще започна пак да те уча на нещо...?
-Да, предполагах, че няма да зарежеш един млад вампир-новобранец като мен ей така...така де, на нищо не ме научи за онези няколко дни...
-Прекалено си нетърпелива. Нали не мислиш, че мога да те науча на каквото и да било за няколко дни? А пък и момиче като теб, което не ме слуша за нищо, е още по-трудно за убичение...
-Дори и така да е...-тя си скръсти ръцете-...искам пак да започнеш да ме убочаваш. -вампирът започна да се смее.
-Не знам защо, но все още не показваш никакъв респект от никой и от нищо.
-Осъди ме тогава...-ухили се пак тя.
-Просто казвам, че може да ти нзвлече неприятности.-тя повдигна рамене.
-Достатъчно неприятности съм имала...
-Добре тогава...ще те науча, ако не на друго, поне да се владееш повече, съгласна.
-Пфф...хубаво. Съгласна. Кажи сега къде ще спя....
-Старата ти стая я няма, както можеш да се сетиш...
-Ъ? Какво е станало..?
-Явно не помниш...когато пробваше някакво заклинание, което не го бях чувал преди(явно си го беше измислиа),успя да си взривиш стаята...някак си....нямам идея как. Точно преди нощта, в която изчезна...-Хинотори започна да се смее.
-А, да, вярно....ядосвах се, че не можех да науча оная глупост, на която ме учеше ти и се пробвах да я направя, но малко...обърках думите и...да....-той се засмя.
-...можеш да спиш горе в кулата.
-Нали няма да е в ковчег..? Много ме дразнят тесните затворени пространства...не че имам кулстрофобия, но се чувствам като затворник...
-Не, не...стаята си има легло и хубав изглед към гората и планината.
-Идеално.-ухили се момичето.-До после тогава. Имам нужда малко да полентяйствам и може и да потрнираме...Между другото...все така пусто ли е..? Защото ще умра от скука, ако трябва да говоря само с някакъв изкуфял дъртак..-вампирът пак се разсмя.
-Това сама ще го разбереш.-ти повдигна вежди.
-Ууу...правиш се на мистериозен....мнооого оригинално, няма що...-тя се обърна и му махна.-До после, старче....-точно преди да излезе той пак се обади.
-Хинотори..?
-Хм?-тя погледна през рамо.
-Това поведение ми липсваше...макар че мисля, че е редно да поработим върху него...
-Да бе да....-ухили се тя.
-Просто казвам, че е хубаво, че се върна.
-О, да, аз ти повярвах....-тя му се изплези и излезе. Тръгна по коридорите и стълбите нагоре към кулата...чудеше се дали наистина има някой друг в замъка....беше минало толкова време, а когато тя за пръв път беше дошла тук нямаше никого, освен старият вампир и минаващите посетители, идващи само за съвети по заклинанията....Момичето вървеше със затворени очи и ръце в джобовете...познаваше замъка като дланта си и нямаше проблем да върви из него със затворени очи...светлината от факлите галеше момичето с оранжевикав отенък и придаваше..интересен вид на лицето и на цялата й фигура. Ако човек не видеше издължените кучешки зъби, които лежаха спокойно на доната й устна и проблясваха в меката светлина, никога не би узнал, че е вампир. Беше облечена цялата в бяло, а очите й бяха неестествено свтъл цвят....Походката й беше спокойна и равномерна и момичето не издаваше никакъв звук докато ходеше...два прилепа прелетяха над нея с писък и се изгубиха в мрака...

Докато Ридер и Тара се разхождаха по коридорите на безкарайното подземие , те срещнаха непознато момиче .

Хинотори за малко да се блъсне в едното от двете момичета, но се усети на време и се спря, отваряйки очи. Огледа и двете за секунда и попита:
-Кои сте вие...?

Ридер я огледа ,но не отговори на въпроса .Тара спокойно каза :
- По точно ние трябва да питаме коя си ?!? Но както и да е ! Аз съм Тара ... Това е Ридер !

Хинотори се подсмихна леко и погледна двете момичета отново.
-Аз съм Хинотори...може и да сте ме чували покрай убийството на няколкото върколаци преди около две години....-и повдигна рамене.

-Дочувала съм ... но не в подробности ! - рече Ридер тихо.Тара знаеше колкото и Ридер .
- Та как точно се озова тук ?

-Технически, аз тук живея.-разсмя се момичето.-Просто две години ме нямаше....имах работа. Но сега се върнах за да си започна наново убочението.....-тя се почеса по врата.-А вие?

- Аз ... живея тук от 100 години и повече ..Наскоро се върнах .. защото ме нямаше .. по работа -Ридер се подсмихна .. - Къде ти е стаята ?
- Аз съм от 75 години ... но ме нямаше няколко ... незнам защо не съм те срещала - рече Тара .

Хинотори повдигна рамене:
-Ем явно просто не сме се засичали...колкото до стаята...аз живея горе в кулата. Старата ми стая беше малко...унищожена и...да....-тя с еухили невинно. Толкова не ѝ личеше че е вампир...може би защото беше с човешки произход...добре че никой освен старецът не знаеше...

-Аха ! .. И аз съм там ... ! - Ридер се подсмихна и рече на Тара :
- Аз .. изчезвам на горе ... - Наобиколиха я прилипи и се чу как казва Vampire Art [ Bat Escape ] .
-Хе тя си е такава - рече Тара .

Хинотори се ухили:
-Е значи до после..Тара.-махна ѝ и изчезна надолу по коридора(с тичане ест). След малко стигна до кулата и влезе вътре.- Чувствай се като у дома си....между другото..Ридер...защо реши да останеш в мойта стая? Така де, с Тара се познавате, а с мене се запозна току що...-и седна на прозореца.

Ридер седеше в ковчега си и рече :
- Твоя !?! Стареца пак ли е настанявал хора в мойта стая ... ще го убия ... Нямаше ме 50 години и той реши да ми даде стаята на друг ....

Хинотори се разсмя.
-Ем изкуфял си е човека...вампира...все тая. Всъщност...ти изглеждаш силна. Защо си на убочение тук?

-Заради една случка ... много .. отдавна ... загубих си част от паметта ... ЗАбравих всичките зъклинания .. въпреки ,че бях изучила цялата dark magic , amethyst magic и bright magic , но всичко отиде ... на вятъра .. - тя въздъхна ... - Ти защо си тук ? Целиш ли нещо друго освен убочение ?

Хинотори въздъхна.
-Всъщност...моята история е малко странна. Аз съм вампир с човешки произход; бях ухапана. Започнаха да ме преследват, защото съм вампир и някак си стигнах до този замък. Старецът ме прие тук на убочение, но бех твърде нетърпелива и така и нищо не научавах...но един ден ме нападнаха няколко върколака и у мен се пробуди едно специално умение, за което пишеше в много книги....нещо като пирокинеза. Както и едни особени криле....Честно казано...не съм точно като другите вампири...

-Ясно ... -Ридер се замисли ... за случката преди 100 години ... за Chesbet ... - Сега какво ще правиме за стаята ...

-Каквото кажеш. Има легло...можеш да спиш на него. Аз ще с еоправя някак..

-На легло не спа .... Чуствам се ... незащитена .. аз ще спа в ковчега така или иначе го изрисувах ... - Тя седна и започна да рисува един черен кон с червени очи ...

Хинотори се засмя.
-Добре, както искаш....аз ще ходя да поразгледам навън как е обстановката, да направя едно кръгче около замъка....-затвори си очите за секунда, след което семо с еоблегна назад и 'падна' надолу с главата от прозореца. Чу се звук на свистене и наоколо се разлетяха черни пера с червено по връхчетата...а в далечината се видя само как някаква фигура с големи крила изчезва..

Ридер се подсмихна ... стана и взе една стара книга ,която беше под възглавницата й ... На нея пишеше "Chesbet" .
Chesbet беше старо митологическо животно за което малцина знаеха ,че съществува . За другите то беше само една древна египетска приказка . Това същество имаше страховита сила . Преди доста години силата на това същество беше затворена в едно малко момиче . Но , заради това .. тя губи зрението си ... и носи една превръзка на очите си с която вижда .. поради това , че баща й е направил зъклинание ....
Ридер взе тъй любимите си колове и изле през прозореца . Зачетена в книгата тя се запъти към гробището.

Тъй като Тара бе остана на етажа сама тя отиде при Ей-Джей и го помоли да се премести в неговата стая .... тя изчака той да и отговори

Ей Джей тъкмо си бе зел душ.(не питайте как xD)
Видя Тара като бе само по хавлия и й се ухили.
-Естествено,че може.Ъмм ти вземи ковчега,защото аз не обичам тъмни места...Въобще тъмнината....-След което пак й се усмихна като набързо се облече и скочи през прозореца като бе сигурен ,че Тара може да се оправи и сама.
Ей Джей видя някакво същество да лети затова само се ухили и седна на тревата която бе някак близо до гробището.След това се замисли и извади една химикалка като я стисна и се съсредоточи...Затвори си очите като се замисли за това което искаше да направи.Изведнъж сякаш по химикалката започнаха да играят малки снежинки.Те се разстилаха по-цялата химикалка като накрая бе заледена.Той се ухили като я стисна и леда се счупи....После усети няколко фигури да се приближават...Или поне си въобразяваше...

Хинотори се беше отказала да зяпа книгата на Ридер...така и така й беше доскучало, а нямаше какво да прави....за това излезе от гробището и тръгна към замъка по една от голермите поляни, по които имаше черни рози. Ръцете й бяха на тила, очите затворени, а крилете се поклащаха леко зад нея(XD). Изведнъж видя как към някаква седнала фигура се прокрадват трима, които приличаха на ловци на вампири...смръщи се леко. 'Тъпи ловци....няма ли да се научат....?' След това си разпери крилете и се вдигна във въздуха. След няма и две секунди беше зад фигурите. Потупа единя по рамото и той се обърна.
-Ъ? Какво? Ти също си вампир..! Ти си онова моми-мпхх... - не успя да довърши заради ритника с коляно в стомаха, който получи. Тя го изгледа с досада и погледна другите двама, които се обърнаха към нея.
-ОМГ това е тя!-извика единя и скочи към нея, като другия скочи от другата страна. Хинотори само въздъхна и се отдели от земята, като двамата се блъснаха един в друг и паднаха в безсъзнание върху третия ловец. Момичето се приземи пред седящата фигура и погледна момчето. Няколко секунди просто стоя така, без никакво изражение на лицето си, след което се усмихна леко, но не каза нищо, а само седна на тревата до момчето.
-Не възразяваш, нали..? -попита тя и се ухили.

Изведнъж момчето се събуди...
-ъМ?Ааааа вампир...-След което стана и подскочи назад след което я гледаше няколко секунди и замислено каза:-А да бе....и аз съм вампир....
След което се ухили.
-А да...благодаря за ловците.....

Хинотори се разсмя, но след малко с епоуспокои и погледна момчето.
-Няма за какво...те са си тъпаци и без това...-повдигна рамене невинно. –А кой си ти всъщност? Не съм те виждала преди тук...